5 may 2005, 21:53

Бяла Лястовица

  Poesía
82 0 0
Като патерици подпират небето
сакатите ни умозрения.
Броим наум мечтите си,
на глас тъжим за прегрешения.
И молим за милост икони,
взрени във мъртви зеници.
Защо са спрели да дишат
белите птици?
Излъжи Моканино,
с кръст върху потната риза,
че пеят върху тези жици!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Ваня Велева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios