8 may 2006, 20:34

Черен свят

  Poesía
163 0 6

Черен е асфалтът,
черни са ми мислите,
погребвам си надеждите,
животът скалист е...

Дупка белееше насред тъмнината
и се виждаше вътре - тя, душата!
Но влезе във дупката черният враг,
уби белината и настъпи мрак.

Насред тази ужасна, задушна чернилка,
бродя заедно с Болка и сестра и Горчилка.
Дали ще се махна, по-скоро, от тук?
Не мога ли, като птиците, да литна на юг...

Май така ще се свърши - със черен финал,
черно знаме, черен филм и черна съдба,
и във черен ров.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Цветан Цеков Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • хареса ми определено!умееш да пишеш!за разлика от мен
  • Я не се впрягай! И в чужбина живеят хора - като забегнеш и попаднеш на такива със сигурност ще станеш човек!)))
  • ти с чужбина ли свързваш летенето на юг Цветане,напрао разбиваш с творчество......... и такива заглавия ммммммммммммммммммммм
  • хареса ми определено!умееш да пишеш!за разлика от мен
  • Я не се впрягай! И в чужбина живеят хора - като забегнеш и попаднеш на такива със сигурност ще станеш човек!)))