11 mar 2006, 12:37

Черната гостенка

  Poesía
162 0 4
Напразно!
Храмът в тръстиката е скрит,
оплетен е във въжета, издигнат нагоре,
до мястото, където не растат молитви
и жални погледи
на леко оцветени, упоени
Недеца са...
напрегнати, изпънати в муза,
докосват пепел с пожълтели устни.
Възбуда лакътушно се бичува,
тела от стонове преплитени,
несръчно уловени длани,
купчина нелогични кръстове,
дочакват тиха, немарлива гостенка...
Лю-лю-лю
Ефирна истината ги милва по лицата,
опъва ги в демоде усмивки.
И тикове рисуват мигли,
в полепнали, преливащи нюанси..
от дясен ъгъл изглеждат като паника..
от ляв заспиват .

за-лю-ля-но

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Лили Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Този стих наистина е хубав,а и сега забелязвам, че ти предпочиташ да пишеш на теми различни от сладникавата част на живота (нищо че аз пиша за нея). Силен стих, оценката ми е значително по висока, от тази, която дадох на abortion
  • Всеки носи своя храм у себе си, няма как да бъде скрит, но мисля, че ти знаеш това, нали Силен и хубав стих!
  • Този стих наистина е хубав,а и сега забелязвам, че ти предпочиташ да пишеш на теми различни от сладникавата част на живота (нищо че аз пиша за нея). Силен стих, оценката ми е значително по висока, от тази, която дадох на abortion
  • Всеки носи своя храм у себе си, няма как да бъде скрит, но мисля, че ти знаеш това, нали Силен и хубав стих!