2 oct 2005, 0:13

Черното

  Poesía
162 0 20
Слънцето навлича
черна риза
и мракът акостира
като огромно
мастилено петно,
намерил пристан.
Полетяват жилави
въжета с куки
за абордаж.
Черното простира
свойта пелерина,
просмуква се в мислите,
остъргва вярата,
надеждата руши.
Потънало в душата
пръска отровни семена
и непрестанно се множи.
Прииждат дни
по - черни от смъртта
и няма светлина...
Животът стене,
а мечката в гърдите
все по - яростно ръмжи.
Знам, черното не ми отива,
къде е живата вода...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Галя Николова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Стихът е много мрачен,но е изказан доста изчерпателно.
  • Мога ли да попитам какжо си искала да изразиш с това стихотворение??Би триабжало да се подразбира ама...
  • Хубаво и силно.
  • Поздрави за прекрасният стих.
  • Имаш и силата и вярата, щом си успяла да създадеш този много въздействащ стих. Браво, Гале!