Чувство

Когато неусетно настъпи залеза дълбок, а чувството в сърцето на изстинала любов и всичко тъне в тишина.... когато теб те няма, само в мислите си тук-едничка утешителка надежда има в моето сърце.. Духа леден вятър в раните големи и боли от всичко, и боли, започват мъките безкрайни, няма ли да свършат те?! Безмълвни нощи, адски мрак, сподавен вик, далеч в тишината долавя се нестихващ вой в тежка за душата нощ. А мечтите - те къде са ?! - аз вече ги изгубих, разпилях ги нявга по пьтя необмислен... И сега при спомените край морето се връща моето сърце, далеч де никой не отива без да таи огромна мъка в душата...