Цветът на живота
Забързан ход,
прихлопване в гърдите.
Сетен тласък,
бучене във ушите.
А после тъмнина,
потъване...
Безпаметност,
усещане, че викам,
безтегловност и тишина...
Бях чувала за светлина,
не я видях!
Не стигнах до нея!
Събудих се от стон
напиращ в гърлото.
Не съм ли викала?
Та аз крещях...
...сега шептя
и искам да живея!
Животът, като пъстър шал
разперил си е цветовете!
На съседното легло
лежи едно дете,
което се усмихва!
Усмивката му слънчева
в оранжево съзирам!
Сестрата в бяло
виждам в розово,
като надеждите в лехите!
А докторът със сините очи,
спасил ме от смъртта,
виждам във червено
като живота и кръвтта.
прихлопване в гърдите.
Сетен тласък,
бучене във ушите.
А после тъмнина,
потъване...
Безпаметност,
усещане, че викам,
безтегловност и тишина...
Бях чувала за светлина,
не я видях!
Не стигнах до нея!
Събудих се от стон
напиращ в гърлото.
Не съм ли викала?
Та аз крещях...
...сега шептя
и искам да живея!
Животът, като пъстър шал
разперил си е цветовете!
На съседното легло
лежи едно дете,
което се усмихва!
Усмивката му слънчева
в оранжево съзирам!
Сестрата в бяло
виждам в розово,
като надеждите в лехите!
А докторът със сините очи,
спасил ме от смъртта,
виждам във червено
като живота и кръвтта.
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Джейни Тод Todos los derechos reservados
