5 may 2006, 22:01

ЦЪФНАЛ ХРАСТ,БЕЗДОМЕН ПЕС!

  Poesía
200 0 36

     ЦЪФНАЛ ХРАСТ,БЕЗДОМЕН ПЕС!

Винаги бьрзаме като откачалки
и бутаме в навалицата своя стрес,
а не виждаме нещата малки-
като цьфнал храст,бездомен пес.

Все проклинаме сьдбата,
дори за нас да бачка днес,
и пак не виждаме в нещата-
цьфнал храст,бездомен пес.

Все завиждаме на някой готин,
вместо да му правим чест,
и пак не виждаме ,че е самотен
до оня храст ей оня пес.

Любов понечваме да дирим,
а сеем злоба сьс превес,
и пак не виждаме от жилене
цьфнал храст,бездомен пес.

Все искаме да се изтькнем,
а на друг не правим жест,
и пак не можем да се вмькнем
в деня на оня храст и гладен пес.

А животьт отегчено се прозява
и с времето кьм нас губи интерес,
и побелеем ли,ни сал остава
да видим оня храст и оня пес...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Ивайло Яков Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • И след години песа стар
    ненадейно минал покрай храста разцъфтял
    и отронил той сълза горчива
    за живота който си отива.....
    Браво Иво!

  • Отличен 6!
  • Всеки ден гледаме, наблюдаваме, анализираме, но питам се колко често ни се случва да виждаме!Само не знам толкова ли е мрачно наоколо или светлината е прекалено силна!!! Поздравявам те за стиха!6!
  • Иво, поздрави!!! Толкова е истинско!!!
  • Е, това си е за ОТЛИЧЕН!/6/