Д^Артанян
Един за всички, а със него никой,
Самотен и последен мускетар,
На роза рицар, днес живее тихо
И знае, че за старостта, не, няма цяр.
Седи на стола със лула в ръката
Във спомени и в мисли окован,
Отхвърлен е от всички, забравен, той заплаква,
А беше нявга Д'Артанян!
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Юри Иванов Todos los derechos reservados
