7 ago 2006, 20:30

да грее слънце докато дъжд вали

  Poesía
98 0 12
..скрих се в онзи аромат
в онази есен
когато с обречени очи, невярваща
че мога все още да обичам
се случваше най чудното от всички чудо
да грее слънце докато дъжд вали
в онзи есен в онзи ден
в зелено се облякох
защото беше сив денят
(а тя бе щедра есен с аромат като в сън)
то беше слънце с гроздове налели
сок от времето което като че ли спря
преди да почне отново да се отброява с тебе всеки ден и всеки час
..а ти усмихнат все не вярваше, че мога улучвам точен цвят..
а то се случваше тогава
случваше се до запомняне и още как
онази есен някъде остана
но аромат от слънцето запазих в мен
когато нещо някога ме натъжава
се връщам в него
стоя за малко, вдишвам
спре ли да боли
знам, значи някъде те има
и пак съм силна, пак обичам
и да е сив денят
обличам се в зелено
все някак си ще преживея..
докато аромат на слънце грее
все някога ще спре дъждът..

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Илона Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Като бях малка,по училищните тържества все ни караха да правим рецитали със стихотворения(за Партията, обикновено).Но винаги преди да дойде моят ред нещо ми ставаше и ме напушваше на смях-представях си седящите хора в салона в същите пози,както седят,но мислено изключвах столовете им.Тогава,за да не изложа класа,се опитвах да си представя нещо много тъжно.Чудех се какво да е това толкова тъжно нещо и си представях, че някой мой много близък е умрял...(за да ми стане тъжно и да спра да се смея).Това стихче ми напомни обратната асоциация, за която не бях се сещала.Че когато ти е много тъжно и подтиснато-трябва да си мислиш за нещо хубаво...Браво на теб...
  • Браво!
  • МНого,много хубаво!най-искрени поздрави!6!
  • Без дъх ме оставяш...