Да продължим съня
Живеем във съня си –
събуждаме се в страх.
Обичаме безумно…
Безсмислено е …
Грях
изгаря ни отвътре
и после ни боли,
но подчинени лудо
на своите мечти,
заспиваме и ето –
събуждаме се в свят,
където всичко живо
ни обвинява в грях…
…
И после пак е ден
И глупаво мълчим…
Очакваме нощта
съня да продължим.
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Мария Кръстева Todos los derechos reservados
