Да знаеш само...

Да знаеш само как ми липсваш

и страшно искам да те видя.

Усмивката ти пак да зърна,

косите ти с длан да погаля.

И устните ти - нежни, сладки-

отново искам аз да вкуся,

очите ти - прекрасно сини

жадувам нежно да цeлувам

и в тях да чезна и умирам,

и час по час да те желая,

когато безнадеждно в сълзи

ще тъна нейде във забрава...

Кога ли пак ще съм щастлива-

когато ти ще си дo мен!

Дали съдбата ще ме милва,

ликът ти щом не е пред мен?!

Но ти ще ме намразиш много,

щом истината разбереш

и само себе си ще лъжа,

че имах мъничко от теб...