5 oct 2005, 11:52

ДАДОХ НА БЛИЖНИЯ

  Poesía
169 0 18

*    *    *<?xml:namespace prefix = o ns = "urn:schemas-microsoft-com:office:office" />

 

ДАДОХ НА БЛИЖНИЯ своята риза,

както ни учи Христос,

но го видях от “Пежо” да излиза –

не бе нито гол, нито бос.

 

Беше доволно загладен и лъскав –

види се нов бизнесмен.

Ако му имах поне вратовръзката,

сит ще съм, може би ден.

 

Мина наблизо. Не ме забеляза.

Гледаше нейде над мен.

“Жалко за ближния!” – тихо си казах

и се отдръпнах смутен.

 

Вкъщи си сипах фалшива ракия.

За глупостта вдигнах тост.

Тази, която в мене се крие.

(Нали е безгрешен Христос!)

 

1995 г.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Румен Ченков Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Съгласен съм с мненията ви. За свое оправдание ще кажа, че тогава - 95 г. сигурно съм мисил така. Днес нещата са други, но трябва ли заради това да се отказвам от стиховете си?
    Благодаря ви, че посещавате стиховете ми.
  • Това стихотворение е писано преди 10 години. От тогава изтече много вода.
    Благодаря за оценката!
  • За мен е чест автор да похвали мое стихотворение!А относно "Дадох на ближния"стихотворението е точно в целта!Не си спомням да съм чел толкова истинско стихотворение!Браво на вас!
  • Доброто...То се хвърля и не се обръща!
    Ако пък е от сърце - стократно ти се връща!

    Блажени вярващите...
  • Не се отказвай от мислите си, колкото и погрешни да са били те някога! Но тук няма грешка, за жалост това е голата истина и това е светът, в който сме принудени да живеем и да бъдем все пак нормални хора.