31 ago 2005, 19:03

Денят

  Poesía
111 0 4
Денят изгря от диска на зората,
на грешната земя без грях стъпи,
с лъчи събуди птиците в гората
И сянката на мойта нощ стопи.
И всеки ден посрещам със надежда,
посрещам го с мечти по теб, любов,
а мисъл, пълна с трепет ме отвежда
към нежния ти, мил, сърдечен зов.
А ти си тъй далеч и за мечтите,
далеч от радостта на моя ден.
Залязва любовта, залязва кат лъчите,
защо си вечно бягаща от мен?

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Мариана Буюклиева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios