Дилема
Дилема<?xml:namespace prefix = o ns = "urn:schemas-microsoft-com:office:office" />
Сломена кротичко седя,
загледана в нощното сияние,
изправена пред избора – да съм сама
или да сложа край на тежкото ридание.
Ти за мене беше Бог,
пред който все се кланях
и аз робинята безправна,
за тебе всичко правех.
Седя и все тъй тихичко мечтая,
да открия смисъла в живота.
Нима тъй много аз желая?!
Да бродя щастлива между хората.
Отново поглеждам към небето.
Съзирам заслепяваща искра,
лудо в миг забива ми сърцето -
не позволява към безкрайността да полетя.
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Мария Амбова Todos los derechos reservados
