Дивата омая
Защо за мен си все болезнен спомен,
преплетен с душевната тъма.
Тъгата ме поглъща като огън,
а въглен е изгарящата самота.
Защо не виждам нищо,
а само чувствам и желая?
Защо ме гони като хищник
твоят поглед - дивата омая.
Устните са само лист хартия:
пиши каквото искаш върху тях.
Ще кажа всичко, само да те имам,
но не и, че ще срещна отново любовта.
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Деница Георгиева Todos los derechos reservados
