21 may 2006, 1:59

Днес изгубих любовта

  Poesía
210 0 26
Трудни дни за мен настават,
днес изгубих любовта.
Тъй внезапно разцъфтяла
и внезапно отлетя.

Никога не съм обичал
с толкоз жар и със копнеж
щом до нея аз застанех,
бях кат птица във летеж.

Тя едничка бе, която
моето сърце разбра
взе живота ми нещастен
и превърна във мечта.

Тя научи ме да виждам
най-прекрасните неща,
да обичам, без да мразя,
всички хора по света.

Тя разбуди романтика
и прогони вън беса,
муза беше на лирика,
тя направи чудеса.

Днес душата тъжно плаче
и сърцето ме боли,
ще остана сам във здрача
с мойте бляскави мечти.

p.s. Моля стихотворението да не се оценява!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Христо Костов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Красиво и искрено!!!!Нещата които са най-важни за нас!!!
    Поздрави и....попла4и си.И ГЛАВАТА ГОРЕ!!!!!
  • Много е хубаво... Една любов, дори и заминала си, пак остава си любов... Така че, ти си богат човек с това което имаш. От мен - 6.
  • Ето рамо, поплачи си. После пак се усмихни.
    Със стреличката Амурчо скоро знам ще те дари.

    Не тъжи за изгубената любов! Тя е богатство дори и след като си е отишла.
  • Романтик, важно е вдъхновението, т.е. да съхраниш в душата си романтиката и емоцията. Любовта пак ще дойде - тя е такава, малко прелетна. Поздрав от мен!
  • Благодаря ви!!!