10 may 2006, 22:09

Дребните души

  Poesía
202 0 36
                                           В  живота, пълно със злобари,
                                             завистници и комплексари
                                           човечета са " дребни " те
                                           и крият своето лице.
                                                                                                               
                                          Интриги, подлост или клюка
                                          това за тях рахатлъка
                                          човешко нищо вече нямат
                                           душата им, помийна яма.
                              
                                         Презират всичко на света
                                          любов и нежност, доброта
                                         това във тях е закърняло
                                           и в миналото отлетяло.
                 
                                         Такива срещат се безброй
                                          и плачат си за хубав бой
                                          презрени те са от света
                                          ще си живеят в самота.
                                            

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Христо Костов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Е,нека и аз да се включа-може ли? :-Р И от мен-скромна шестица !!!
  • Един прекрасен стих,а аз чак сега го видях.Поздрав Романтик!
    Истинско е!!!
  • Дааа, така, така - от душа!)))
    Малка държава - преобладавщо ситни хора! "Ма" ти не се притеснявай -
    "шъ съ упрайм"!)))
  • бРАВО, ХРИСТО!
  • Така е,прав си,но всички знаем, защо е така.
    А, иначе хората умеят да се радват и да обичат.Стига им само да имат малко спокойтвие и сигурност в утрешния денн.