3 feb 2005, 16:52

ДУХ

  Poesía
137 0 0
Горчиво вино до чаша първа- една изстрадала, изстинала стена, издигната против волята-нашата, една горяща свещ със синя кръв, угаснала, удавена в жарта на българския дух, на спомена за къщите на двата ката, на бъклицата с ракия отлежала и болката от чашата преляла. Но на кого продаваме ония бели манастири, които сториха от грешниците християни и как за корените, потопени в българската пръст, мислим като за дървета, разпнати на кръст. Оставаме такива- като горчиво вино, до горяща свещ, върху изстинала, изстрадана стена на вечна гробница.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Ивомир Димчев Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios