17 jun 2006, 21:31

Душата ти, с въпроси будна

  Poesía
142 0 22




Душата ти,

с въпроси будна,

запазва

екзистенция

чудна,

дори от тях,

разпъната на кръст –

усмихва се,

не търси

мъст,

но бори се

с онази суета,

която пречи,

в доброта

и красота,

живот нормален

да се ражда,

в миг,

когато

се възражда,

а не светлика

да прогонва

и хуманността

да се изронва

в ранените

с жестокост вери

от най-различни

изневери,

поднасяни с готовност –

подсладени,

на хора

вече примирени.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Валери Рибаров Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Отивам на есето ти. Отказвам се да чета стихЧЕТАТА ти...... Дано в проза си по-добър.
  • Любопитно е как се "изронва" хуманност?!
  • "Разбира се, че може." - казваш и аз нямам какво да добавя.
  • И защо ли е така? Може би преживяването може да бъде описано по различни начини?!
  • Тръпна в очакване на присъдата ти мила, както се изразява един мой добър познат.
    Поздрав!