Двойник
На онзи бряг се той изправи<?xml:namespace prefix = o ns = "urn:schemas-microsoft-com:office:office" />
и викна ми:
“Елa при мен !”
А аз стоях на моят остров
и гледах го немигащ,
и студен.
- Аз (казва ми)
съм твойто бъдеще.
Аз имам всичко –
слава,
власт,
пари...
аз зная –
не живееш във оскъдици,
но и богат съвсем не си!
- Аз зная –
ти не търсиш щастие,
но и не си съвсем кретен,
като онези,
’дето бачкат в шахтите
и в цикълът повтарят
всеки ден.
- Като онез – ’де гонят само вятър,
’де вярват в разни там неща...
те просто са пионки от театър.
Нали не си от тях?!?
– Ела!
Изслушах го безмълвно,
но в душата
със злоба червей
завъртя свредло...
погледнах към небето
и земята
на моят остров –
светещо око.
Изслушах го
и мислех в тишината:
къде да ида...
на къде сега
да плувам,
през морето
във водата –
към океанът
или към брега?
Но чух...
видях го в мрачината –
ръце две мои
с моето лице;
бях аз
и бях заел позната,
до болка
стойка –
поза на леке!
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Бостан Бостанджиев Todos los derechos reservados
,без умисъл да те засегна!Малка шегичка