18 oct 2005, 19:58

Двубой

  Poesía
103 0 2
Когато студената нощна луна
тихо в прозореца светне,
спокойния сън замени пустота,
стените са спомени лепнещи.
Когато таванът крещи от желания,
леглото пък бурен, свиреп океан,
ледена пяна от разочарования
събира живота ти в миг неразбран.

Зъби стисни, удари своя страх,
погледни към зората изгряваща.
Човеци сме малки, живеем във грях
                   и любов изпепеляваща.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Найден Найденов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios