6 may 2006, 0:17

ДЪРВО С КОРЕН СЪМ...

  Poesía
157 0 28

Дърво с корен съм.
Жилите му дълбоко впити
в земята.
Посрещам уморени птици
в клоните,
плета гнезда при всяко
връщане,
а отлетят ли -
плача на раздяла.
Много бури се люляха
в клоните...
Докосваха ме мълнии,
горях.
Птиците с крила гризяха
болката...
но оживявах и всеки път
и заради корена,
отново се разлистваха
листата.
Ще си остана. Дърво с корен.
Със впити жили в земята.
И за годините - живот,
не ще да търся ,
от птиците  отплата.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Веска Алексиева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • За къде сме без корена Веси! Чудесно стихотворение! Поздрав мила
  • Препрочетох отново всичките ти стихове. С всеки прочит възхищението ми се засилва.Прекрасно пишеш!!! Наистина както казва Доли:"Толкова дълбочина и красота има в стиховете ти!"
  • Е, слънце, мойе! Волим те!6,тако!
  • Наистина красиво!!! Поздрави!!!
  • Чуден стих!