11 ene 2006, 21:00

Една невъзможна любов

  Poesía
185 0 10
С усмивка - леко на шега
стоиш сега до мен.
И леко тихичко в снега,
 целуваш ме в този ден.
 
Легнал върху бялата омая
 роня ледени сълзи,
а над просторната ти стая
черен облак пак гърми.
 
Не ме забравяй,стой при мен,
 болка не оставяй в моето сърце,
 аз ще помня твоя бронзов тен,
 и ще рисувам твоето лице.

Аз те чакам, ти ела,
 животът е пред нас,
 ще слеем двете си тела,
 болката е силна, дори и в клас...

Бавно потъваш в мрака,
 гоня те, лутам се, търся...
часовника бавно тиктака
и отброява нашата любов.

Мрачно е всичко край мен,
далеч си сега, много далече
и така минава ден след ден.
 Къде си мило мое сладко мече?

Отровна стрела се забива в сърцето!
 Бавно капка по капка изтича живота.
Толкова бледо става лицето,
 изпяло за последно любовната нота.

 
Посветено на Ванина Робея Бонаева

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Иван Кирчев Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios