12 nov 2004, 2:29

Една звезда

  Poesía
179 0 4

Една звезда на свода пак изгрява, една звезда – това си ти!<?xml:namespace prefix = o ns = "urn:schemas-microsoft-com:office:office" />

Една звезда, едни очи, очи в очи – любов блести!

И под този свод небесно син, се чуваш ти и твоя глас.

И под този свод сме само ти, една звезда и аз.

 

И в тази нощ, така голяма, една любов така блести.

И във тази нощ със топлина обляна за мен отново си само ти!

Обичам те и пак ще те обичам и никой нас не ще ни раздели.

Обичам те и цял живот ще те обичам докато нашата звезда блести.

 

Дори и нашата звезда да падне, към Земята тя да полети.

Ти пак със мен ще бъдеш, дори на “онзи” свят – помни!

Ти пак във моето сърце ще грееш със твойта силна топлина.

Дори и там, на “онзи” свят ще видиш нея, ще видиш нашата звезда!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Георги Димитров Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Изпълнено с чувства, красиво, нежно, и дори не мога да намеря точната дума, сияйно, нощта, звездите... Имаш 6 от мен
  • мисля, че великолепно е една от точните думи, които биха го описали...
  • Изпълнено с чувства, красиво, нежно, и дори не мога да намеря точната дума, сияйно, нощта, звездите... Имаш 6 от мен
  • мисля, че великолепно е една от точните думи, които биха го описали...