24 jul 2005, 23:41

Есенна любов

  Poesía
164 0 10

  <?xml:namespace prefix = o ns = "urn:schemas-microsoft-com:office:office" />

                       

            Есенни листа...,вятърът довял

е с тях и любовта.

Капки дъжд,върху слънчева усмивка,

образували дъга.

Есенна песен или шепот нежен,

гласът ти меден като арфа,

свири любовна песен.

Есенни цветя,

разцъфтяла се любов.

Звън камбанен,

любовна клетва дай ми!

  
                                    Писано 05.11.2003та

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Деси Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Добро е! Харесва ми! Продължавай да пишеш!
  • Това няма да го коментирам, защото рискувам да повторя от "стичето" ти Надежда
  • Е, и? Възрастта няма значение! Това значи ли, че не ти харесва стихчето? Та моето и твоето произведение, са различни периоди по време на любовта. Твоята е по-начална, докато моята е в края, когато вече знаеш, че любовта е отминала и само надеждата те крепи да не заплачеш!
  • Не го коментирай, твоя си работа! Нали те накарах да го прочетеш!
  • Мисля че е рано за есенна любов

    Есенна любов

    На есента под сянката студена

    аз слушам ябълката как мълчи.

    С една любов последна, забранена

    полека стоплям своите очи.



    А сок от плодовете закъснели

    по дланите ми лепне и сладни,

    къде сте птици и защо сте онемели,

    далече е ледът на земните ни дни.



    Ще има време в чистотата снежна

    последни стъпки да оставим да звънят,

    сега в една любов до лудост безнадеждна,

    ще трябва да намерим есенния път!