Ето ме!
Ето ме идвам в зората разцъфнала,
като дюля узряла,тръпчива и жълта.
Във лъчите на утрото обич съм вплела
за да стигна то теб, да докосна длантта ти.
За да помилвам с дъха си твоите скули,
сега съм в полъха нежен на вятъра.
Във небето над теб нежно надвесено
облаче бяло съм, свежо и чисто...
Всяка капка, излята от мене
ще целува с възторг твоите мисли!
Там съм аз и всяко "Обичам те!".
Радост и трепет ти нося в душата си!
Ето ме, идвам в деня ти напрегнат.
С длан на челото, отнемам ти болката,
във очите ти уморени се вглеждам
и ти прошепвам: Как те обичам!
Ето ме! Тук съм отново във залеза!
Във омая докосвам всяко кътче от теб
и блестя във очите ти със вълшебство,
което подари ни небето !
като дюля узряла,тръпчива и жълта.
Във лъчите на утрото обич съм вплела
за да стигна то теб, да докосна длантта ти.
За да помилвам с дъха си твоите скули,
сега съм в полъха нежен на вятъра.
Във небето над теб нежно надвесено
облаче бяло съм, свежо и чисто...
Всяка капка, излята от мене
ще целува с възторг твоите мисли!
Там съм аз и всяко "Обичам те!".
Радост и трепет ти нося в душата си!
Ето ме, идвам в деня ти напрегнат.
С длан на челото, отнемам ти болката,
във очите ти уморени се вглеждам
и ти прошепвам: Как те обичам!
Ето ме! Тук съм отново във залеза!
Във омая докосвам всяко кътче от теб
и блестя във очите ти със вълшебство,
което подари ни небето !
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Джейни Тод Todos los derechos reservados
