Езиковедско стихотворение
Виждам зад думите,
сякаш гърбът им,
но не мога да анализирам смисъла им,
не мога да го разделя на срички,
звукове,
не мога да определя рода, числото,
членува ли се или не,
видът на глаголите,
времето...
Аз съм объркана,
неспособна да видя лицата на думите,
очите, носът и усмивката
на всяка една.
Преминава и смисълът
като гръм на затихваща буря
и спокойно се рея
в глупостта,
сред глупостта,
а там оглупявам и аз...
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Галина Златева Todos los derechos reservados
