Разлистваш ме
като пролетен вятър.
Флиртуваш.
Очите ти сини слънца
със златни стрели
атакуват.
И роклята даже
в миг засия,
поръсена
от златния прах.
Повдигна
леко поли
затрептя...
Тишината замря
и се сгуши,
а ти непокорен,
в захлас,
все ме стрелкаше... ти
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Галя Николова Todos los derechos reservados
Едно от най-хубавите стихчета, които прочетох тук! Продължавай да се вдъхновяваш от ЛЮБОВТА! Тя единствена никога няма да те излъже и с нея ще бъдеш най-близо да истинската красота на живота! Очаквам да прочета още много такива стихчета
!
Para una mejor experiencia, utiliza nuestra aplicación móvil. Instálala desde Google Play.
