Господи, благодаря...
Господи, благодаря,
че ми даде път през гъстата гора,
че ми даде път в безкрайността,
за да слеем устни и ръце,
две сърца да слеем във едно!
Господи, прости,
само ти единствен виждаш кой греши,
може ли да съм предала,
туй което вече не ми принадлежи?
И не ме вини,
че изгря над мене
мъничка звезда.
Дълго тичах все сама,
блъскаха ме зли ръце,
често падах в калта
и изтривах кървави нозе.
Господи, благодаря,
че ми даде път,
по който да вървя!
че ми даде път през гъстата гора,
че ми даде път в безкрайността,
за да слеем устни и ръце,
две сърца да слеем във едно!
Господи, прости,
само ти единствен виждаш кой греши,
може ли да съм предала,
туй което вече не ми принадлежи?
И не ме вини,
че изгря над мене
мъничка звезда.
Дълго тичах все сама,
блъскаха ме зли ръце,
често падах в калта
и изтривах кървави нозе.
Господи, благодаря,
че ми даде път,
по който да вървя!
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Марина Марини Todos los derechos reservados
