26 sept 2004, 21:24

Хармония

  Poesía
140 0 2
Ума си по тебе загубих, за да те спечеля доста се потрудих, но ето,че попадна в моя плен и никога не ще си тръгнеш ти от мен. За мен живееш вече ти- ела и нежно ти ме докосни постигнах целта,която си поставих със тебе самотата аз забравих. За мене ти си моята любов благодарение на теб за мен настъпи изгрев нов и сърцата ни пламтят под лъч от ален ден във нас назрява любовта с горчив и розов тен. Моето сърце поднасям ти го като дар утеха търся аз в безмълвния ти чар от тебе струи красота,омая, как съм живяла досега без теб-не зная. Все по-силно за тебе копнея любовта ни е като всевластна фея и чувствата ни святи няма да се променят, и винаги ще се стремим към светла благодат. Всичко прекрасно на нас ни изглежда, но в сърцата си таим една надежда- да бъде хармонията между нас трайна и любовта ни все така безкрайна.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Десислава Костадинова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Лилиев ряпа да яде!
    цитат:
    "...
    Ума си по тебе загубих,
    за да те спечеля доста се потрудих,
    но ето,че попадна в моя плен
    и никога не ще си тръгнеш ти от мен.


  • Лилиев ряпа да яде!
    цитат:
    "...
    Ума си по тебе загубих,
    за да те спечеля доста се потрудих,
    но ето,че попадна в моя плен
    и никога не ще си тръгнеш ти от мен.