И понеже
Прасковите във градината
на Боговете
светят отново.
Нямаше спирка
на нашият път.
Няма я намерената
конска подкова.
Остана в покоя на
детската плът.
Виждам редици от прилепи стройни.
Зяпачите днес ще
потъпкват мечти.
Свободен за хора с
дела недостойни
напътствам живота си
смело почти.
Ти си денят ми изпълнен
със нежност.
Ти си сънят ми, когато
не спя.
Ти си прелюдия на
тази безбрежност,
с която пулсирам
безгрижен в деня.
Хрупа природата в стаята
тъмна.
“Косите ми с праскова
нежно среши.
Реколта от щастие
имам бездънна,
животът те чака
само реши.
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Деян Дончев Todos los derechos reservados
Не може да не реши 
