20 mar 2005, 14:29

Идилия

  Poesía
200 0 26

Брегът на морето и вълните се люшкаха

и сълза се отронваше от незнайно око,

и сълзата пропадаше странно към пясъка,

там, където те гушкам нежно сега!

А тъмата прозява се странно далечна,

сякаш времето спряло е тук и за нас,

сякаш залезът толкова хубав

днес е само за мене и тебе, любов!

И в тъмата полюшва се кораб далечен,

и платната извезани странно с коприна ни

ни обгръщат мен и тебе, любов!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Станислав Георгиев Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Изтъркано?! Това не важи за някои неща!!! Това стихотворение никак не е лошо. пък и рима си имаАзраел и Вили събуждат воайорското в мен, обаче...
  • еми ще ти кажа какво бъркаш поне според мене де се пак всеки си има вкус и стил
    първо няма рима
    второ изтъркан сюжет
    и трето ме издразни това, че го обърнахте тука на чат
    то е да оставиш коментар за стихотворението а не двама човека да дават по 100 коментара и да си се възхваляват един друг та това е
  • напротив много е хубаво според мен.6
  • е аз си те харесвам.мило ама става вьпрос за стихотворенията ти
  • мило зарежи го тоя дето пише 2 6том не те харесва няма вкус.(е не теб де стихотворенията ти)