Илюзия

Poesía

139 0 4

Ела до мен и приседни<?xml:namespace prefix = o ns = "urn:schemas-microsoft-com:office:office" />

и затвори очите бавно,

света за малко забрави

и всичко минало и явно..

Дочуваш ли..шуми река,

усещаш ли тревата росна,

пристъпвай леко към брега,

остава миг да те докосна.

Прегръщаш ме, от ласка нежна,

през тялото искра минава,

дали и тя е безнадеждна

или и в теб следа оставя?

Усещам твоя дъх насечен,

дали илюзия е жалка?...

Да ме жадуваш си обречен,

а аз да бъда твоята русалка!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

Comentarios