има един на света

Има един на света приятел, амикус, другар – лепота как волно и тихо се носи смеха и гръмко ме води към други портали, не пуска и иска и моли за още отново и пак да срещнем зората двама – на място, разбрали където гние суетата още и коренът й зъл дими в погнуса няма втори – там където всеки пръв е цъфти в разтушен танц мечтата и с кротките филизи те обгръща в непонятен за страстта и чужд за гордостта великолепен утринен воал от свежи рози. Как да те зова другарю мой в съдбата света ще променим, но как, ох Боже! - с мечтание отвърна ми веднъж, а аз пък строго се усмихнах - може - черновата със сърце се пише, а пък беловата с разум светлоок и двамата се смяхме много и пихме чай със мед и огън и Менделсон ни водеше в екстаз, а Първият концерт ни вкарваше в безумие кои сме ние – това си ти и аз