4 nov 2005, 21:08

Издигане

  Poesía
83 0 0

Да чувстваш, че вятърът те вдига
над тихите поляни зелени,
светлината в тебе се повдига,
капки роса тревата облели.

Без да спреш се молиш на вятъра:
-Повдигай ме нагоре, повдигай!
Отправяш се и към екватора
топлината от там ти събирай.

Една околосветска разходка
се отразява добре на човек,
тъй като е и открил находка-
най-възторженото от минал век.

Но възторга той няма да пази
ами ще бърза да го сподели.
Щастливецът всичко показа
светнаха ведно, заискряха очи.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Даниел Йорданов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios