Изгарящ спомен
Не знаеш как ми липсваш всеки миг
и как по теб сърцето бавно гасне,
и че по теб в нощта отеква моя вик,
спомняйки си за очите ти прекрасни.
Топло слънце беше ти за мен,
но няма те и светлинката с теб изгасна,
черен мрак изпълни моя ден
и осъзнах,че съм обичала душа опасна.
Спомня ли си, че с тебе бях щастлива
и изпитвах обич тъй прекрасна,
сякаш в сърцето нож се забива
и прогаря ме болка силна, ужасна.
Изгаря ме отвътре като жарава
и чакам дъжда да я изгаси,
но дори да изгасне пепел остава
и надали той сърцето ще спаси.
Остават въглени в мен да догарят
и всеки, и всичко за обич шепти,
незная от спомените да се избавя,
спомени за тебе и убити мечти.
Трайна следа във мене остави,
безкрайно дълго ще ме боли,
да те обичам ти ме застави,
затова и сега споменът ме гори!
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Габриела Петрова Todos los derechos reservados
