Изгубена любов

Попаднах в твоя нежен плен и пламна моето сърце. Ти беше всичко за мен, като злато в моите ръце. Бяхме заедно в болка и радост, всичко споделяхме,нямахме тайни. Но един прекрасен ден,за жалост, ти пое по пътища незнайни. Къде е пламъкът в твоите очи, къде е жената, в която се влюбих, няма я и ужасно ме боли, без тебе всичко аз загубих. Защо внезапно тъй се промени и към мене ти изстина, защо погуби любовта, кажи, взема ми всичко и замина. Всеки път, когато гледаше мен, ти беше някъде далеч. Не разбирах как с новия ден ти щеше да си само спомен. Жалко е за хубавите дни, жалко е за миналото време, хубаво ни беше, нали, но минало, минало си ти! Как се опитвам непрестанно да прогоня, да забравя твоето лице. Но въпреки това то постоянно ще бъде в моето разбито сърце. Сега останал сам,без любов аз знам - не ще намеря друга. И сега, със този изгрев нов, аз се опътвам към новата заблуда.