14 jun 2006, 10:12

Изгубена любов

  Poesía
235 0 48
Отивам си...
Ще чакаш да се върна,
както чакал си всеки път.
Но напразно -
няма да се завърна аз.
Ще ме търсиш навсякъде
и във всяка друга ще виждаш мен.
Ще ме искаш до полуда,
без мен ще бъде сив твоя ден.
Ще скиташ по улиците прашни,
ще минаваш гори и планини,
и през пустините,
ще ме виждаш в миражите.
Ще питаш и разпитваш
за своята малка магьосница.
Всички пред теб ще мълчат.
Вятърът сърдито, косите ти ще брули,
дъждът ще поиска да те удави,
звездите студено и гневно ще мълчат,
само слънцето ще се смили над тебе
и ще прошепне с тъга:
"Не търси я, малката магьосница...
ти сам погуби я..."

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Вероника Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Много ми хареса!
  • Звучи като прокълнание, но защото е силно.

    Ти си силна...
  • Прекрасно написано .Поздрави от мен .

    Той страда , но ти страдаш също
    Боли те от това че той те нарани
    и от това че остави го без нищо
    за което да се хване и да се спаси
  • Поздрави и от мен! Хареса ми!
  • Добра сюжетна линия.
    Поздрав!