15 jun 2006, 15:14

Изкачване

  Poesía
99 0 10
Вървим нагоре по стръмната пътека,
опитваме се да намерим по-добър живот,
но умира с всяка стъпка в нас човека,
а на върха превръща се в робот.

Забързани във своето изкачване,
забравили сме важните неща.
Безсмислено е даже и нашето усмихване
или от ''учтивост'' пролятата сълза.

И сменяме си маски постоянно,
за да изглеждаме човечни и добри,
но човечността си губим непрестанно
с фалша, който в очите ни гори

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Радослава Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios