9 jun 2006, 21:02

ИЗМАМНА УТЕХА

  Poesía
278 0 46
           Измамна утеха


Погали ръката, от друг непогалена,
нежно пръстите си в нея сплети,
изгони моята жал непрежалена,
като птица от мен нека днес отлети.

Изпий сълзата, още неизплакана,
която от душата ми извира,
за туй, че аз не съм от никого със трепет чакана
и сърцето свойта обич не намира.

Бъди ми в мъката утеха,
че ме обичаш се преструвай,
за лутащата ми душа бъди пътека,
измислен свят ми нарисувай!

С фалшива нежност ме залъгвай,
дари ме с миг на приказна измама,
а след това... ти просто тръгвай -
до болка знам - за обич трябват двама...


28.07.2004г.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Гергана Шутева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Ти си много талантлива!!! Всеки твой стих ме омайва...
  • "Бъди ми в мъката утеха,
    че ме обичаш се преструвай"
    ПОЗДРАВИ!!!
  • за туй, че аз не съм от никого със трепет чакана

    Това не го вярвам, Гери. Поздрав за стиха ти.
  • направо е кристал!!
  • Наистина прекрасен стих...а колко боли и същевеменно каква утеха изпитваш изричайки думите: "че ме обичаш се преструвай"!/6/