Изповед!
Раздърпан и бледен, скитник бездомен,<?xml:namespace prefix = o ns = "urn:schemas-microsoft-com:office:office" />
коленичи пред вратата отвънка
с тъга в очите несретникът моли
посивял и дрипав, окъсан и мършав.
Умиление в очите избледнели съзираш
разплака се той щом детето попита:
- Дядо, защо си тъй мърляв?
- Някога мое малко и мило дете,
бях жизнерадостен, хубав,
бях напет ерген, първенец
имах много, но всичко изгубих
бях хорски кошмар, не човек.
Високомерен аз бях - не можеш отрече
човешката злоба не беше ми чужда,
на самота и изгнание сам се обрекох
и неволята тежка стана ми спътник.
Децата си свои - невинни прокудих
а майка им - клета и сива женица
с нож аз заплаших и тръгнах.
Разбойник нападна ме и всичко се срути
златен палат издигнат в мечтите
продажен измамник в просяк превърнат
но сам се отритнах, о боже, прости ми!
Сега децата ми мои големи са,
но за мен не искат да знаят и чуят,
вместо баща за тях съм куче изпаднало,
измамно и диво, проклето от хората,
но прошка дойдох в дома ви да търся.
Ледът в сърцето ми вече стопи се
и капка надежда припламна в него,
че някой дочул орисията тежка
ще се моли за мен и да бъда простен.
Тогава детето прошепна: Отче, прости му!
ръчичката своя плахо с обич протегна
да избърше сълзите на този несретник,
но старецът само усмихна се кротко
и с блага усмивка издъхна тоз клетник!
Сине мой, неочаквано каза бащата
този старец бе дядо ти - пътник недраг
в изгнание преминал живота не благ
измамен, отритнат, прашен, охулен
и днес той пристъпи нашият праг
прошка от мене да моли и търси.
С годините дълги аз често залитах
и бащино рамо аз търсех в утеха,
но нямаше синко и само въздишах
понесъл си кръста и тежкото бреме.
И днес сякаш с нож се разсече сърцето
не мога да мразя страдалникът клет
макар изоставен, без бащина обич
аз станах в живота изстрадал човек.
Добре ти направи, че прошка поиска
със себе си не мога тайната да отнеса
растни и внимавай, човечен стани
на майка ти първа отмяна
и в молитва към Бог винаги коленичи!
- Така ще направя мой татко добър
не ще те предам, в радост-неволя,
ще търся в живота съвета добър
и твоята силна и здрава опора,
че ние сме клети на тази земя
но обич ни дава нашата майка,
плодни семена и сухи комат,
докато в пръст при нея останем!
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Мария Илиева Todos los derechos reservados
Наистина е прекрасно.Прекрасно в тъгата се. Това е първото нещо, което наистина докосна душата ми в този сайт! Благодаря ти!