7 ene 2005, 23:18

Изповед

  Poesía
192 0 2
Моето сърце шепти.
Моята душа крещи.
Ръцете ми те търсят в тъмнината
и тихо устните нашепват в тишината!
Ти си цвете, което откъснах от луната,
ти си нежност, която съм отнела от съдбата!
Желая те като звездите и зората.
Нуждая се от теб, както
от въздуха и светлината!
Името ти устните ми гали,
както залезът върховете на планините пали!
На вълните на любовтта със океана
плавам, на теб цяла се отдавам!
Искам да отпия нежно от лика ти
и да вкуся страстно от плътта ти!
Като леден миг застинал във вечността,
като непроницаема стена,
като ангел във сърцето
си далечен ти от мен - като небето!
Ти си моето желание,
единствена мисъл в моето съзнание!
Обичам те!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Инчето Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Наистина е много хубаво. И ми напомня за мен самата преди 7-8 години.
    Продължаваи все така!
  • Наистина е много хубаво. И ми напомня за мен самата преди 7-8 години.
    Продължаваи все така!