25 jul 2005, 17:52

Изповед

  Poesía
165 0 2
Изповед


За  него аз света пребродих боса.
Нозете в рани  Иссусови приличаха досущ.
На плещите си го носих неуморно
като най-тежкия греховен кръст.

Не исках и да чувам  клеветите,
със завист изковани от човешката уста.
Душата ми бе цялята във рани 
като корозирала  скала.

Отблъсквах всекиго  от пътя.
Със силен огън браних на мъжа честта.
И не е вярно , както казват някой,
че непонятна е за него тя.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Даниела Василева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios