5 jul 2006, 11:21

Жалба

  Poesía
151 0 32
Съпругата ми литна на гурбет. Хвала на бога, в правова държава - Британия - това си е късмет, с редовна виза, да я уважават, и с договор, тъй както си е ред... Решихме, че това си заслужава страданието. И ето ме сега, самотен татко с две децица мили, курдисан драговолно на брега на океан от грижи. С пълна сила пера и чистя, готвя, пазарувам... Ей, вчера врътнах баница една, а днес ще трябва дрехи да купувам и да избеля сините петна по блузите след снощното пране, защото включих на програма "био", и да платя и сметките... А, не, май трябва и прозорците да мия, че "комшуто" от горния етаж реши се дограмата да смени... ............................. А вечер, след поредния колаж от спорт, реклами, филми, новини очаква ме бруталния мираж на спомена, горчив от самотата... .............................. Изобщо... не живот, а камуфлаж! О, боже мой, как липсва ми Жената!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Ангел Рангелов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Хубаво!
  • Приятно е! /6/
  • Гали ушите на жените,искаме да сме незаменими и да липсваме...
  • Признанието ти заслужава аплодисменти,но...дали защото ти липсва или...?Май е второто?
    Поздрави,Ангеле!
  • Брех как се радвам като срещна мъже като теб Ангеле
    Надявам се, че на жена ти първо си прочел това хубаво откровение
    Бъдете живи и здрави, и се обичайте разбира се
    Поздрав!