25 mar 2006, 12:39

Желана

  Poesía
319 0 26

       Дали си зрителна измама
 или видение си ти
 дали те има или пък те няма
 дали си в моите мечти.
Докосвам те и си реална
от плът и кръв... и доброта
 и искам те дори за малко
 да бъдеш с мен , а не в съня.
Стоя самичък с мойте мисли
 и със несбъднати мечти
със болката за обич чиста ,
която още  ме гори.
 Не мога аз да те забравя,
че всичко вътре в мен боли
 сърцето ми -огромна рана
копнее, страда и кърви.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Христо Костов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Поздрав и от мен!
    Знаеш ли,наистина,и моите неща са родени предимно от болката,а кой не иска повода да е друг?Но пък нали след дъжд изгрява слънце? ДА,така ще е и с нас!!!
  • Браво! Чудесен стих! Талкова болка, и нежност, и обич! Много познати чувства, прекрасно предадени!
    С приятелски усмивки.Веси
  • Хубаво и толкова познато! Поздравления! Но защо любовта ни кара да страдаме и да пишем красиви неща..., защо?
  • 6!
  • ПОЗДРАВ!!! БРАВО!!!