13 feb 2004, 8:25

Жена като вино

  Poesía
201 0 6

Ах,сладко вино как ме упояваш
като въздишката на хубава жена!
Ти погледа ми замъгляваш
и виждам само нея през деня.

Със теб споделям и раздели,
и нощите изпълнени със страст,
във теб убивам тежки изневери,
спасение си ми от самота.

Жената от теб е взела вдъхновение,
учител на безкрайната й власт,
и пак на теб и нея съм творение
от виното-жена пиян съм аз.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Весела Иванова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Хубаво е и като идея и като изпълнение. Третия курлет наистина е по-добре както е коригиран.
  • Веси, много е хубаво, но ако си съгласна, малка корекция на последния куплет. С различен ритъм е първия ред:

    Жената в теб намира вдъхновение
    учител на безкрайната и власт
    и пак на теб и нея съм творение
    от виното - жена пиян съм аз.
  • Да, третия куплет може (а според мен - трябва) да се коригира, за да стане стихотворението отлично. Колебаех се между 5 и 6, но ще гласувам с 6, заслужаваш го.
  • Хубаво е и като идея и като изпълнение. Третия курлет наистина е по-добре както е коригиран.
  • Веси, много е хубаво, но ако си съгласна, малка корекция на последния куплет. С различен ритъм е първия ред:

    Жената в теб намира вдъхновение
    учител на безкрайната и власт
    и пак на теб и нея съм творение
    от виното - жена пиян съм аз.