Жената на Гробаря
Когато си до мене, съм желана.
Усещам го по тръпката,
пълзяща
от изпотените ти длани
към моята ръка.
Изящна е
оформилата се сълза,
която
изгубих като мъничко мънисто...
Търкулна се във скута ми,
проля се
във тъмнината. Нищо, нищо...
За менe си мечтаният
любим.
За тебе съм жената на Гробаря,
погребал в талашитен, евтин
скрин
мелодията на една китара.
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Румяна Симова Todos los derechos reservados
