Живея
Живея.От време на време
потъвам в безмълвие,
с очите си гледам,но сякаш
не виждам света,
дочувам,че нещо говорят,
подвикват и питам се,
къде си забравих слуха?!
А мисълта ми сякаш не бърза,
но нищо от нея не мога да спра,
дъхът ми остави си тялото,
остана ми само плътта.
В сърцето ми шири се пустош
от безразличие и самота,
без болка,без чувства,без принципи,
защо ли ми бе нужна душа?!
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Юлита Златкова Todos los derechos reservados
Поздравления!!!
