22 ago 2004, 0:37

Живота и сърцето

  Poesía
238 0 6

Живота ме мрази,
мразя го и аз
реалността ме гази
кво ви пука на вас?
Защо моя живот е такъв?
В огъня влизам за всеки пръв,
а на никой HE му пука за мен
това продължава ден след ден.


Не искам всичко,искам само,
До мен силно приятелско рамо
да имам нормално семейство,
и не толкова лошо детство
Малко пари в джоба
и любов силна,като отрова.
Не искам лъскави коли
Не искам безброй пари


Не съм маняк на тема тяло,
Не обичам да нося бяло,
Живота ми е черен
не вървя аз наперен
Светът ми се разпада
все едно съм в ада.
В мен има болка една
с ярост смесва се тя.


От сърцето ми кръв тече,
Разпада се парче по парче,
Дави се то в самота,
Не познава то любовта.
Знае,че е обречено да умре,
но не за който и да е!
Живота го тъпче и рита
но то не се предава и не вика!


Живота ме мрази,
мразя го и аз
реалността ме гази
кво ви пука на вас?

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Любомир Левтеров Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • шефа е прав, стига да приемаш корекции, тва е по добрия вариянт
  • яКу ..ИзРАпиРАй ГО ..и ЗАПиШИ песЕН с ТОВА стИХоТвОрЕнИе..шЕ СТАне супер..
  • Определено може да стане рапче, и тематиката е подходяща.
    Там на края може да се оправи:

    Животът ме мрази,
    мразя го и аз
    реалността ме гази,
    пука ви на вас.
  • шефа е прав, стига да приемаш корекции, тва е по добрия вариянт
  • яКу ..ИзРАпиРАй ГО ..и ЗАПиШИ песЕН с ТОВА стИХоТвОрЕнИе..шЕ СТАне супер..