5 oct 2005, 19:31

ЖИВОТОМАНИ

  Poesía
116 0 6

 <?xml:namespace prefix = o ns = "urn:schemas-microsoft-com:office:office" />

        ЖИВОТОМАНИ

Животът си върви в познати рамки –

Разсъмване, досада, после мрак,

но вкопчени,като удавници за сламки

във стремето му, жизнени сме пак.

 

И жадно черната горчилка пием.

Прилича на изстинало кафе,

на смъртоносна дяволска яхния,

наричана за кратко – битие.

 

Нижат се дните еднакви и празни,

настръхнали, сиви и зли.

Нерви опъваме; всичко ни дразни,

но пак сме с Живота на “ти”.

 

Черпим от него своята доза –

като мехлем е за рани.

Всички сме болни, с една диагноза –

обречени на смърт животомани.

1998 г.

Добрич

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Румен Ченков Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios